За Албума

“Под Тъмни Небеса” носи името на цикъл Дебелянови стихотворения, сред които са “В тъмница”, “Аз искам да те помня все така”, “Скрити вопли”, “Победен” и др. Макар че песните в албума излизат от този цикъл, неговото заглавие най-добре пресъздава неговото настроение, както и настроението в Дебеляновата поезия. Тя навява нежна и същевременно тъжна меланхолия, което съчетано с мелодичността на стиха определиха избора ми на поет, чийто стихове да превърна в музика, не че някога съм мислил да работя върху нечий други. И с риск да предизвикам саркастична усмивка по лицето на читателя, сънувах много от темите в албума, както и цялата песен “Помниш ли”. Естествено, не в този си вид и вероятно не в такъв аранжимент – щом се събудим спомените от сънищата изчезват бързо като летен дъжд.

Аранжиментът на песните е определен от чувствата, които носи поезията – в лиричните части е нежен, в тях съм разчитал на инструменти като арфа, струнен ансамбъл и хор. Останалите парчета от пъзела на “Под Тъмни Небеса” са прогресив рок инструментали, които вярвам, че макар и по различен начин, също са предали чувствата на поезията.

Първата и последната песен оформят рамката на албума, а неговата концепция е съвкупност от сюжетната линия, оформена в стиховете помежду, пресъздаваща и живота на поета, неговите стихове, както и не на последно място това, че съм сънувал повечето от темите. И тъй като Дебелянов е бил последовател на Е.А По (за това ясно сочи стихотворението, озаглавено “Nevermore”) и като него е вярвал, че всичко е “просто сън в съня”, може би това е най-правилният начин за претворяване на неговите стихове в музика.

Стилът на “Под Тъмни Небеса” може да се определи като прогресив рок и е вероятно да се хареса на привържениците на жанра. Пряко е повлиян от музиката на Alan Parsons Project и техният албум по Е.А. По, също както и от късният класически период на Marillion (Misplaced Childhood, Clutching at Straws). Вярвам, че все пак съм внесъл нещо ново, и не съм подражавал никому, а съм надграждал над вече чутото. Друго нещо, което не съм се опитвал да правя, е да спазвам комерсиалната структура Куплет-куплет-припев-куплет-припев-припев, така че ако очаквате именно това от музиката която слушате, може да се окажете разочаровани.

Вярвам също така че съм постигнал напредък и в музикално отношение, и считам всякакви сравнения с предишната ми работа, “The Genuine Confessions of dr.jekyll and mr. Hyde” за неуместни. Докато той беше съвместна колекция от песни с рамка, която не пасваше еднакво добре на всички, то в “Под Тъмни Небеса” всяка песен е изградена с мисъл за цялото и е жанрово съобразена с другите. Надявам се и в музикално отношение да е по-привлекателен, което би свдетелствало за моят напредък като музикант.

Тук е моментът да благодаря на Петери Артолахти и Ян Куиперс за неоценимата помощ и критика в процеса на създаване на албума, също както и на Феликс Дрот за графичното оформление на обложката. Не на последно място бих искал да благодаря и на всички, които слушат моята музика и са ме подкрепяли през годините на напредък.

“Под Тъмни Небеса” е творба, създадена с много труд и внимание към детайла – до голяма степен би могло да се каже че през последните осем месеца съм дишал този албум. Надявам се слушайки го да получите удоволствие, каквото аз съм получил в процеса на неговата изработка. Велислав Иванов